Abstract & Overview
На рисковите фактори напреднала атеросклероза, предсърдно мъждене (ПМ) и хиперкоагулационни състояния най-често са базирани основните механизми за развитие на исхемични мозъчно-съдови инциденти (МСИ) – тромбоза, емболия и мозъчна хипоперфузия. Нерядък клиничен проблем остава наличието на някои неразкрити патогенетични механизми на исхемичните мозъчни инсулти (ИМИ) при доказана локализация на инфаркта от образната диагностика. Това налага превантивно по-задълбочени изследвания върху сърдечно-съдовата система.Електрокардиографски (ЕКГ), ехокардиографски (Ехо-КГ), доплерсонографски (ДСГ) и хемодинамични показатели отразяват структурните и функционални характеристики на сърдечната анатомия, кръвоносните съдове и реологията на кръвта. Отклоненията в тези показатели могат да имат значима прогностична стойност за риска от развитие на ИМИ, потенциалния му обем и клиничния изход.Настоящият обзор събира и анализира данни за значимостта на връзката между редица функционални сърдечно-съдови показатели и локализацията на ИМИ. Относно локализацията на ИМИ са представени доказателства в три направления: съдова територия, латерализация и топографска характеристика на исхемичните лезии, които демонстрират прогностична корелация със значими отклонения в сърдечно-съдовите показатели.ПМ е водеща причина за кардиоемболичен инсулт и се асоциира предимно с десностранни, кортикални или субкортикални инфаркти. Повишени стойности на индекса на обема на ляво предсърдие (LAVI) и ниски (абсолютни) стойности на глобален лонгитудинен стрейн (GLS) корелират с по-голям обем и мултифокална локализация на ИМИ. Обширни лезии в предната мозъчна циркулация са честа находка при пациенти с високи стойности на дебелина на каротидна интима-медиа (CIMT). Инсуларните ИМИ, особено десностранните, са свързани с автономна дисфункция, изразена чрез намалена вариабилност на сърдечната честота (ВСЧ) и нарушено нощно понижение на артериалното налягане.